ХАРАМА И ХЕЛЯЛА

Лутане между харама и хеляла – светът това е. Хелял е заслуженият хляб в отрудени ръце. Харам – преглътнатият залък, припечелен с пот на чело от друг. Хеляла ти принадлежи, харама е ограбеното право на някой чужд. Ден и нощ, бяло и черно, изгрев и залез в човешките души. Хелял – път към вечността. Харам… Самият Шейтан, това е.

Толкова е просто!

Срещнах харама в далечен ден, загубен там, на прашен път, огрян от делиорманското слънце. Тогава още не знаех че е харам и затова бях толкова щастлив. Бях и литнал до небесата. Не вървях, а подскачах. Толкова неща можеше да си купя с петдесетте стотинки.

– Какви са тези пари в джоба ти? – попита баба вечерта.

– Намерих ги на пътя.

– Харам… – разкрещя се тя – Как смееш да носиш харам в тази къща?

– Когато откраднеш нещо, принадлежащо на някой друг, скоро със загуба по-голяма ще се срещнеш – започна и дядо.

– Не съм откраднал, дядо. Намерих паричката в двора на училището.

– Тогава защо не я показа на учителката? В момента, в който си я прибрал в джоба си станал крадец.

Харамът пренощува навън. Нямаше място в дядовата къща. Толкова зло носеше в себе си.

Пред класа на сутринта изправен бях, с паричката в ръка, заведен от баба лично. Тогава и със срама се запознах. Крадец нищожен, пролука между дъските търсещ. За да навре омърсената си с харам душа.

Това е!

Е, оказа се че три дечица са загубили парички него ден. Затова, учителката реши въпроса по Соломоновски – монетата отиде в касичката на класа.

Защо ви разправям всичко това ли?

Защото харама веч навред е. Цял свят един, живеещ от харам. По улици и площади, в душите наши. Прегърнат от големци и дрипави бедняци. Вечер гледа от екрана. Денем, по улиците, усмихнат поздравява.

Омърсиш ли се с харам, ще е по теб цял живот. Харам да се отмие? Така е невъзможно.

От злото, друго зло се ражда. Зло при зло, някой ден се връща. Магията е толкоз проста.

Лошо сътвориш ли, друго по-голямо ще прегърнеш. Доверилият се на кинжал студен, меча ще усети. От ветровете, посадени в мрачен ден, срещу урагани ти ще се изправиш. Щом черни облаци отгледаш, черен дъжд в лицето ще те плисне. От студа в душата, бяла смърт ще сътвориш. Омразата ти, трижди по-голяма ще роди. Завистта в теб, с позора ще те срещне. Престъпник ли си, що е мъст ще разбереш. Пари откраднеш ли, Шейтана скрит в тях на пътя ще съзреш.

Може би, като умреш, проклятието изчезва?

Не, харама в гените пропива. Наследство към потомството е то.

Спирам.

Разбира се, тези думи са само част от суфизма, скрит в дебрите на Делиормана. Дори не знам, защо ги споделих с вас?

Вие, разбира се, живейте си живота така, както си знаете и не се занимавайте с дервишки глупости, каквито са харама и хеляла. И Всевишен няма! Всичко е лъжа!

Дали?

Автор: д-р Хасан Ефраимов

Д-р Хасан Ефраимов е лекар, специалист акушер гинеколог, писател, мислител, общественик и просто един съвременен мъдрец. Автор е на редица книги, като : „Изпращачът на души“, „Паралелен свят“, „Възкресение“, „Графити“ , „Метаморфоза“, „Дервишки караконджул“, „Събирачът на болка“ и „Шейтаните от тавана на гара Хитрино“ и други, както и на спектакъла „Джанки в Манхатън“. Самият той неотдавна написа за себе си: “ Бях оттатък, но ме върнаха. Оцелях! Или, поне 50 кг от мен.Не очаквайте обаче да ви кажа, какво видях там. Няма да го понесете! Но, аз знам за болката, стаена в небитието. Някой ден ще я усетя отново, ала не още. На 56 Всевишният реши да проходя отново. Да правя първи стъпки в нов живот. Това бе негов избор, не мой. Аз съм просто изпълнител. След 2 месеца кома, мозъкът ми не стана на чорба, но забравих за всичкото зло, стаено в миналото. Напъвам се, но не мога да се сетя за нищо лошо. Лентата е празна на това място. И за злите хора не мога да се сетя. Забравил съм ги. И ако питате, защо е решил това за мен, ще ви отговоря – защото умрелите вече веднъж знаят причината, поради която са на този свят.Пожелавам ви, да я разберете и вие, но не по моя начин“.

Подробности за автора и неговите разсъждения очаквайте скоро в интервю за ФАКТИ.БГ.

Източник: Факти

News Reporter